Роштил – кулинарното изкуство на Сърбия

Балканските народи обичат скарата, и ако трябва да посочим националната кухня, която се ползва с най-голям авторитет, това е сръбската. Българинът обича сръбската скара дори повече от традиционната българска, но малко от почитателите на този вид кулинарно изкуство знаят, че тя си има специално наименование – Роштил. Така се нарича традиционната скара на дървени въглища, на която се приготвя месото, или по-точно – създава се кулинарното изкуство на Сърбия.

Защо винаги можем да се доверим на сръбските майстори на скарата?

Кулинарната дисциплина, в която сърбите са балкански, ако не и европейски шампиони, се нарича Роштил. Месото е в основата на националната сръбска кухня – в тази балканска страна то е издигнато в култ. Вероятно най-точното определение за Роштила е, че това е гастрономическа характеристика, съхранявана и предавана през вековете.

Широко популярните месни блюда, печени на Роштил включват множество деликатеси, сред които: плескавица, чевапчичи, уштипци, вешалица, плетеница, пилеча-джигерица и мн.др. В почти всеки сръбски ресторант, включително в столичната Сръбска скара „Нушич”, те могат да бъдат поръчани поотделно, както и да се приготви от всичко в едно общо плато.

За гастрономически център на скарата се смята град Лесковац, разположен в южната част на Сърбия, където ежегодно се провежда фестивал на Роштила, наречен „Роштилиада”. Този уникален грил фестивал събира най-добрите майстори на скарата от цялата страна и целият град замирисва на месо, дървени въглища и специфични местни подправки.

Всяка година рекордът за най-голяма плескавица се актуализира. Плескавицата е голям плосък шницел, направен от кълцано телешко и свинско, изпечен от всяка страна. Не е известно кой точно е изобретил плескавицата, но е факт, че тя се яде на Балканите от стотици години. Сърбите се шегуват, че понеже обичат да ядат много, плескавиците им са с внушителни размери.

За да се направи този традиционен деликатес, е нужно да се направи голяма топка от кайма и да се приплесква с ръце постоянно, докато придобие плоска форма. На сръбски действието се нарича „pljeskati”, от където идва и наименованието на плескавицата. По стара традиция тя винаги се сервира с пресен лук.

Айварът е друг традиционен сръбски деликатес, много подобен на нашата традиционна лютеница. Обезателно трябва да опитате Айвар, когато посетите заведение тип сръбска скара. Това е едно от малкото сръбски ястия, които не са изцяло базирани на месо. Тук основната съставка са червените чушки, или както един сърбин би се изразил – печен сладък пипер.

Сърбите обожават пипера във всичките му разновидности – сладък, лют, печен, маринован. Използването на червен пипер в готвенето отличава сръбската кухня от всички останали кухни по света. На Балканите пиперът се пече на скара от всички страни, след което се обелва и смила в месомелачка. Получената смес се пържи в продължение на три часа и се изпарява бавно до пастообразна консистенция, за да се получи Айвар, любимо национално сръбско ястие.

Това вкусно предястие се използва както самостоятелно, така и в чудесни съчетания с месо, а понякога, точно както лютеницата, може просто да се намаже на филия прясно изпечен хляб. Айварът е национална гордост на сърбите, и не случайно в страната има традиция, когато някой мъж реши да се жени, да бъде попитан: „Пробвал ли си айвара на тази девойка – добър ли е?”. Това е така, защото всяка домакиня има собствена рецепта, която се отличава по някакъв начин от тази на останалите.

Сподели в Google Plus