Рехабилитация при остеохондроза – защо е важно да не се пренебрегва


Рехабилитация при остеохондроза

Остеохондроза се нарича изменение в костно-хрущялната структура, което обикновено е свързано с изграждането на костната тъкан. Тя представлява твърд клетъчен орган, изграден от калциеви и фосфорни соли, колаген, мазнини и вода, с съединителнотъканен периост, с кръвоносни съдове и нервни рецептори, и кухини от вътрешната си страна. В тях е разположен костен мозък, съставен също от съединителна тъкан, кръвна плазма и мастни клетки (липоцити). Той генерира червени кръвни телца, които пренасят кислород в цялото тяло, и произвежда клетки с функция имунна защита.

При остеохондрозни изменения, костта е подложена на разрушаване заедно с прилежащата й става, и ставният хрущял (osteon – основният костен фрагмент и chondros - хрущял). Практическото разрушаване става от недостатъчно кръвооросяване на костите, което предизвиква намалена костна плътност и увеличена порьозност на костно вещество. Впоследствие израства нова кост, но като осификация, което означава израстване на нетипично място (напр. – в тъкан). Изборът на рехабилитация при остеохондроза зависи предимно от причината за появата й, и локализацията й.

Рехабилитацията след остеохондрозни смущения

Остеохондрозата започва вследствие на метаболитно или инфекциозно нарушение, или на продължително непосилно физическо натоварване. Когато тялото премахне мъртвите тъкани и фрагменти, възстановява костното вещество в по-неустойчив вариант.

Понякога, възстановяването е съпроводено с възникване на дискова протрузия и херния (вертебрална остеохондрозна патология), артрозни и артритни възпаления, поява на остеофити в ставните капсули, които причиняват затруднение на движенията, заради калцификация. Нерядко, притиснати съдове и нерви причиняват характерните за заболяването болка, световъртеж, изтръпване, оточност. Краят на болезненият епизод често е последван от липса на подвижност.

Остеохондрозната рехабилитация се състои от комплекс от мерки, които обаче влияят върху симптомите и последствията на заболяването, облекчавайки ги. При вторични увреждания и възпалителни процеси на костите, терапия се назначава и за тяхното излекуване. Покоят на засегнатата зона е първият етап от лечението й. Ако е необходимо, тя се обездвижва чрез гипс и шиниране, а за много силната болка се предписват болкоуспокояващи таблетки и мехлеми.

Рехабилитацията в същинският й вид е специална медицинска гимнастика и физиотерапия, а същинската им цел е подпомагане на кръвоснабдяването и трофиката по възможно най-интензивен начин. Развитите мускули и осигуряването на максимален приток на кръв, минерали, макро- и микроелементи, ще помогнат за възстановяване на костта в почти рожденият й вид, без оперативна намеса.

Операцията е необходима мярка основно за вторични нарушения на гръбначен стълб – дискови протрузии и хернии, дископатии, остеофитоза, гръбначно изкривяване. Тя може се предотврати, ако се приложат необходимите мерки против дегенерация на костни тъкани – плътна и гъбеста.

Мерките включват споменатите физиотерапевтични процедури – лечебна гимнастика, масажи (мануална терапия), лазертерапия, електропунктура, магнитотерапия, крио- и парафинотерапия и др. Бедата е, че остеохондрозата е “тихо” заболяване, което оповестява присъствието си едва в 3-ти, 4-ти стадий, и обикновено – при вече развито вторично костно-ставно увреждане.

Не подценявайте “малките” симптоми от страна на гръбначният стълб, като тежест, умора, изтръпване, слабост, главоболие. Дори и болка да липсва, те са симптом за проблем. Удивително е колко разнообразни проблеми в тялото водят произходът си от гръбначният стълб, а специално остеохондрозата, може да се засегне не само гръбнакът, а всяка друга кост.
Сподели в Google Plus
    Google коментари
    Facebook коментари

0 comments:

Публикуване на коментар